Защо
Защо така се получава?
Защо и щастието го няма?
Защо превърнах се в роб -
крещя високо, а не чуваш моя зов!?
Преобърнах света да те открия
а когато те намерих, в сянката се крия...
Какъв е този страх във мен
да не сгреша, да не бъда наранен?...
Но нали човешко е да се греши
този път май че ще ме боли
и сърцето тихичко мълви,
че самотно тлее във нощта,
а фалшивата усмивка грее през деня.
Защо така се получава?
Защо самотно съм сред толкова лица,
защо в илюзии изгаря моята душа!?
ЗаЩо?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъчо Все права защищены
Хареса ми стиха ти много!!!Поздрави!!!