Защо

28 авг. 2010 г., 22:06

Поэзия » Гражданская

868 0 3

ЗАЩО

Седя уморен, със въздишка в гърдите,

изтощен от въпроса: Защо?!

А звездите мълчат, мълчат и липите,

тишината мълчи, но ЗАЩО?

И миражите вечни, и сълзите в очите

ме измъчват с въпроса: Защо?

И мечтите ми детски, остарели със дните,

гаснат бавно и питат защо.

Във катуна край мене жално мъката стене,

във душата и пита: Защо?

Две дечица във дрипи и съвсем изгладнели,

гледат в мене и питат: ЗАЩО?!

Майка, цялата в черно, над сина си ридае.

И проклина: Защо, ах... защо?

Зла прокоба над нашите мрачно витае,

и мълчи над въпроса "Защо?".

А там, нейде - градът, дето СВЕТИ -

чувам музика, шум, пиршество.

А душата ми бавно започва да хълца,

и крещя над въпроса: ЗАЩООООООО!?

tanyavd (Татяна Борисова)

2010-09-02T17:04:59+03:00

Много искрен и дълбок стих! Поздрави!
laramaylin (Нина Чилиянска)

2010-08-30T21:05:06+03:00

Стихът ти ме докосна !
vedrina (Марина Стоянова)

2010-08-30T12:36:19+03:00

Най-тъжното нещо е когато няма отговор - стих който само може да те разплаче!!!