kirilpetrov (Кирил Петров)
17 108
28.08.2010 г., 22:06 ч.

Защо 

  Поезия » Гражданска
887 0 3

 

 

 

ЗАЩО

 

 

Седя уморен, със въздишка в гърдите,

изтощен от въпроса: Защо?!

А звездите мълчат, мълчат и липите,

тишината мълчи, но ЗАЩО?

 

И миражите вечни, и сълзите в очите

ме измъчват с въпроса: Защо?

И мечтите ми детски, остарели със дните,

гаснат бавно и питат защо.

 

Във катуна край мене жално мъката стене,

във душата и пита: Защо?

Две дечица във дрипи и съвсем изгладнели,

гледат в мене и питат: ЗАЩО?!

 

Майка, цялата в черно, над сина си ридае.

И проклина: Защо, ах... защо?

Зла прокоба над нашите мрачно витае,

и мълчи над въпроса "Защо?".

 

А там, нейде - градът, дето СВЕТИ -

чувам музика, шум, пиршество.

А душата ми бавно започва да хълца,

и крещя над въпроса: ЗАЩООООООО!?

 

 

 

© Кирил Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??