Защо
ЗАЩО
Седя уморен, със въздишка в гърдите,
изтощен от въпроса: Защо?!
А звездите мълчат, мълчат и липите,
тишината мълчи, но ЗАЩО?
И миражите вечни, и сълзите в очите
ме измъчват с въпроса: Защо?
И мечтите ми детски, остарели със дните,
гаснат бавно и питат защо.
Във катуна край мене жално мъката стене,
във душата и пита: Защо?
Две дечица във дрипи и съвсем изгладнели,
гледат в мене и питат: ЗАЩО?!
Майка, цялата в черно, над сина си ридае.
И проклина: Защо, ах... защо?
Зла прокоба над нашите мрачно витае,
и мълчи над въпроса "Защо?".
А там, нейде - градът, дето СВЕТИ -
чувам музика, шум, пиршество.
А душата ми бавно започва да хълца,
и крещя над въпроса: ЗАЩООООООО!?
© Кирил Петров All rights reserved.
