Защо престана да си себе си,
защо не спреш до тук,
защо съсипваш сам живота си,
защо не чувстваш студ.
Защо предаде се пак на пороците,
защо не знаеш кой си ти,
защо не спреш със наркотиците,
защо ли толкова боли.
Защо забрави своите приятели,
защо не виждаш техните сълзи,
не чуваш ли отчаяните викове,
които молят пак да е преди.
© Полина Красимирова Все права защищены