5.07.2008 г., 0:47 ч.

Защо 

  Поезия
690 0 3

Защо престана да си себе си,
защо не спреш до тук,
защо съсипваш сам живота си,
защо не чувстваш студ.
Защо предаде се пак на пороците,
защо не знаеш кой си ти,
защо не спреш със наркотиците,
защо ли толкова боли.
Защо забрави своите приятели,
защо не виждаш техните сълзи,
не чуваш ли отчаяните викове,
които молят пак да е преди.

© Полина Красимирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ПОЗДРАВ!!!
  • Поздрав!
  • Още един отчаян вик... Боли ме повече за теб, Поли! Той едва ли може да ти даде смислен отговор на тези въпроси... Но твоята душа е наранена от загубата на приятел... Знам как боли!...
Предложения
: ??:??