Защо престана да си себе си,
защо не спреш до тук,
защо съсипваш сам живота си,
защо не чувстваш студ.
Защо предаде се пак на пороците,
защо не знаеш кой си ти,
защо не спреш със наркотиците,
защо ли толкова боли.
Защо забрави своите приятели,
защо не виждаш техните сълзи,
не чуваш ли отчаяните викове,
които молят пак да е преди.
© Полина Красимирова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
