15 нояб. 2020 г., 20:04

Защо?

687 0 0

Ако не се омайвам от очите ти;

Ако не се захласвам по гърдите ти;

Ако не те докосвам аз по устните,

за да вкуся целувките ти - вкусните;

Ако и тялото ти - незагърнато,

оставям в този час и непрегърнато;

Ако сърцето ми не вдигне пулса си,

душата ми не сеща вече труса си;

Тогава за каква любов говорим?

 

Не е ли по- добре да се затворим

далече от света във манастирите

и да зарежем всъщност, и квартирите,

където двама срещахме си страстите?

Защо захвърляме любов във храстите?!

Защо? Защо??

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...