28 мая 2007 г., 14:03

Защо?

803 0 6

 

 "Стадото си избра стопани,
   с кавали - медени, с криваци - гъвкави,
   пак обещават ли, обещават,
   с протекли лиги за още мръвка...”

                                      Маргарита Зидарова
 
Така е, Маги, вярно, че сме стадо,

което от години жално блее.

Но кой, кажи, зад грозната ограда

в покорство ни държи, защо зад нея

стоим си кротко с робска безучастност

и чакаме от нас курбан да сторят,

когато и за слепите е ясно,

когато даже немите говорят

доколко е върхушката прогнила,

престъпна, алчна, хищна и безродна...

Защо изтлява българската сила

и гасне в мрак искрата любородна?

Защо търпим етнически шамани

със святата ни памет на дедите

вулгарно да се гаврят? Где остана
достойнството, честта?
Нима мечтите
изчерпват се със ситата вечеря,

„Биг брадър“-а и сметките платени!

Защо, за Бога, срамното ни вчера

и днес тече в покорните ни вени?

Защо? Защо?... Болезнено повтарям,

и пласт след пласт тъга в гърдите трупам!
Защо? Защо!... Отвътре ме изгаря!

А стадото доволно, кротко хрупа... хрупа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...