26 сент. 2004 г., 02:58

Защо?

1.6K 0 1
Защо отново се издънваш
и пак разочароваш ме сега,
не виждаш ли, че пак потъваш,
душата ми е пълна със тъга?
***
Къде остана нежното сърце,
готово да помогне и насън,
държах го с двете си ръце,
но то избяга бързо вън?
***
Защо не мислиш ти за мен,
когато имам нужда от това,
така ме мъчиш ден след ден
и аз оставам в самота?
***
Защо не се обади, както пожелах,
нима е мъчно да го сториш ти,
а аз по теб така копнях,
но ти обърна моите мечти?
***
Защо и мойта тема ти забрави,
толкоз ли е трудна тя за теб
или пък на теб не се понрави
и сърцето ти е пълно с лед?
***
Защо? Аз питам пак отново сам
и отговор едва ли ще получа
и гледам пак във бъдещето взрян,
да страдам аз ще се науча!
***
За темата, която те помолих,
написах си я с мъка сам
и малко аз на нея се озорих,
но справих се, нали съм аз голям?
***
Защо ли мъката във мен напира
и мъчи ме отново пак,
и мисълта за теб ме окупира –
да се откъсна аз не мога чак?
***
Но надежда в мене още има,
къде сам аз без нея пак
и свършва хубавата зима,
и тръгвам аз със своя сак!
***
И пътят ще е труден, зная,
пътувам аз към твоето сърце
и някъде се губя във безкрая,
и търся твойте две ръце!
***
В прегръдка нежна аз ше те държа
и ще се сещаш често ти за мен,
и няма да изпадам в суета,
а ще се радвам аз на слънчевия ден!
***
Това от мен е за сега,
обяснение от тебе искам,
написах всичко на мига
и мъката във себе си подтискам!
10.04.2003г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....