8 нояб. 2013 г., 21:33

Защо бе, Животе 

  Поэзия » Другая
453 0 5

Защо не питаш ти и мен, Животе,

дали съм зле или пък казвам: Гот е!

Защото повече ми вземаш вече,

отколкото ми даваш бе, Човече!

Защо ми лееш дъждове с бакъри,

а ти не даваш здравите чадъри?

Защо ми пращаш студове и жеги,

а дрехите и сенките ми де ги?

Защо докарваш болест пък и грижа,

а ме оставяш раните да ближа?

Защо ми даваш нощи непрогледни,

а пък ми вземаш дните ненагледни?

Защо, Животе, ти във мен се вричаш,

а после на забрава ме обричаш?

Защо ме пращаш горе по баира,

а долу пък ми гледаш ти сеира?

Ще върнеш ли това, което взе ми?

Аз чух, че казваш: Не! Тогаз блазе ми!

 

Затуй след време аз ще ти отвърна:

ще те напусна и няма да се върна!

А ти вземи си туй, което даде,

от Тази, на която ме предаде...

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??