Защо не питаш ти и мен, Животе,
дали съм зле или пък казвам: Гот е!
Защото повече ми вземаш вече,
отколкото ми даваш бе, Човече!
Защо ми лееш дъждове с бакъри,
а ти не даваш здравите чадъри?
Защо ми пращаш студове и жеги,
а дрехите и сенките ми де ги?
Защо докарваш болест пък и грижа,
а ме оставяш раните да ближа?
Защо ми даваш нощи непрогледни,
а пък ми вземаш дните ненагледни? ...