Защо бе, Животе
Защо не питаш ти и мен, Животе,
дали съм зле или пък казвам: Гот е!
Защото повече ми вземаш вече,
отколкото ми даваш бе, Човече!
Защо ми лееш дъждове с бакъри,
а ти не даваш здравите чадъри?
Защо ми пращаш студове и жеги,
а дрехите и сенките ми де ги?
Защо докарваш болест пък и грижа,
а ме оставяш раните да ближа?
Защо ми даваш нощи непрогледни,
а пък ми вземаш дните ненагледни?
Защо, Животе, ти във мен се вричаш,
а после на забрава ме обричаш?
Защо ме пращаш горе по баира,
а долу пък ми гледаш ти сеира?
Ще върнеш ли това, което взе ми?
Аз чух, че казваш: Не! Тогаз блазе ми!
Затуй след време аз ще ти отвърна:
ще те напусна и няма да се върна!
А ти вземи си туй, което даде,
от Тази, на която ме предаде...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
