8 nov 2013, 21:33

Защо бе, Животе

  Poesía » Otra
595 0 5

Защо не питаш ти и мен, Животе,

дали съм зле или пък казвам: Гот е!

Защото повече ми вземаш вече,

отколкото ми даваш бе, Човече!

Защо ми лееш дъждове с бакъри,

а ти не даваш здравите чадъри?

Защо ми пращаш студове и жеги,

а дрехите и сенките ми де ги?

Защо докарваш болест пък и грижа,

а ме оставяш раните да ближа?

Защо ми даваш нощи непрогледни,

а пък ми вземаш дните ненагледни?

Защо, Животе, ти във мен се вричаш,

а после на забрава ме обричаш?

Защо ме пращаш горе по баира,

а долу пък ми гледаш ти сеира?

Ще върнеш ли това, което взе ми?

Аз чух, че казваш: Не! Тогаз блазе ми!

 

Затуй след време аз ще ти отвърна:

ще те напусна и няма да се върна!

А ти вземи си туй, което даде,

от Тази, на която ме предаде...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...