Защо дойде...

             Защо дойде при мен,
             когато бях обляна от сълзи?
             Ако можеше да ги изпиеш с устни -
             от целувки мога да те задуша.

             Сърцето ми заключено е в клетка,
             направена от хиляди лъжи.
             Ако можеше с ръце да я разбиеш -
             в прегръдките ти бих осъмвала дори.

             В душата ми останала е черна дупка,
             отдавна няма чувства в мен.
             Ако можеш с поглед светлинка да влееш -
             искри във моите ще видиш ти.

             Любов аз мога да ти дам безкрайна,
             вървяла бих по път трънлив.
             Но ако краката ми облени са от кръв -
             ти по-добре сама ме остави.