14.11.2005 г., 23:53

Защо дойде...

1.1K 0 0
             Защо дойде при мен,
             когато бях обляна от сълзи?
             Ако можеше да ги изпиеш с устни -
             от целувки мога да те задуша.

             Сърцето ми заключено е в клетка,
             направена от хиляди лъжи.
             Ако можеше с ръце да я разбиеш -
             в прегръдките ти бих осъмвала дори.

             В душата ми останала е черна дупка,
             отдавна няма чувства в мен.
             Ако можеш с поглед светлинка да влееш -
             искри във моите ще видиш ти.

             Любов аз мога да ти дам безкрайна,
             вървяла бих по път трънлив.
             Но ако краката ми облени са от кръв -
             ти по-добре сама ме остави.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...