Nov 14, 2005, 11:53 PM

Защо дойде...

  Poetry
1.1K 0 0
             Защо дойде при мен,
             когато бях обляна от сълзи?
             Ако можеше да ги изпиеш с устни -
             от целувки мога да те задуша.

             Сърцето ми заключено е в клетка,
             направена от хиляди лъжи.
             Ако можеше с ръце да я разбиеш -
             в прегръдките ти бих осъмвала дори.

             В душата ми останала е черна дупка,
             отдавна няма чувства в мен.
             Ако можеш с поглед светлинка да влееш -
             искри във моите ще видиш ти.

             Любов аз мога да ти дам безкрайна,
             вървяла бих по път трънлив.
             Но ако краката ми облени са от кръв -
             ти по-добре сама ме остави.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...