Защо дойде...
когато бях обляна от сълзи?
Ако можеше да ги изпиеш с устни -
от целувки мога да те задуша.
Сърцето ми заключено е в клетка,
направена от хиляди лъжи.
Ако можеше с ръце да я разбиеш -
в прегръдките ти бих осъмвала дори.
В душата ми останала е черна дупка,
отдавна няма чувства в мен.
Ако можеш с поглед светлинка да влееш -
искри във моите ще видиш ти.
Любов аз мога да ти дам безкрайна,
вървяла бих по път трънлив.
Но ако краката ми облени са от кръв -
ти по-добре сама ме остави.
© Димитрина Станчева All rights reserved.