10 февр. 2004 г., 12:52  

Защо е толкова трудно ти да ме обичаш?

2.4K 1 4

Защо е трудно  да ме заобичаш,
тъй силно те желая.
Защо? - задавах си въпроса всекидневно,
но не успях да отговоря на това.
Попитах - беше кратък,
със прости думи, без заобикалки,
изрече думите с пресипнал глас:
"Не те обичам!" - погали ме и тръгна,
след теб затворих входната врата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е добро,аз имам един такъв случай,на св.Валентин пред всички ми каза че не ме обича, но ми каза причината-страх го е да обича.
    Мисля че за да напишеш това имаш същия проблем и бих ти дала съвета да не го караш да те обича насила.Остави го,много боли,но помага,след това той ще бяга като кученце отзада ти
  • Хубаво е!
  • Веси, стихчето ти ми хареса, но Пепина е права. Един съвет: Избягвай местоименията и късите думички в края на редовете. По добре без рима, от колкото с натрупване на еднозначни думи. За пример ще ти дам втория ред: "Тъй силно те желая аз" Ако искаш това да го кажеш на някого като изречение, би ли казала "аз" накрая? Мисля, че "желая" определя това и без него За мен стихчето заслужава повече от 5 и поставям най високата оценка
  • Като цяло ми харесва, но аз лично бих коригирала последните два реда,вместо "Не те обичам"-погали ме и тръгна си,
    а аз след теб затворих входната врата.
    бих написала "Не те обичам"-погали ме и тръгна,
    след теб затворих входната врата.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...