20 янв. 2016 г., 07:50

Защо жената на художника не може да рисува?

1.1K 0 5


На Д.

Защо жената на художника не може да рисува?
Защо боите ѝ са сиви, а картините не струват?
Защо от сивота, дори не съществува,
но че живее истински безмълвно се преструва?

 

А щом заспи… понякога светът ѝ става цветен. 
И не в картини той тече, а в стихове и песен…
И тя се смее тихичко. И е така щастлива.
Защо наяве този смях така не ѝ отива?

 

Жената на художника не може да рисува.
Че е добра със четката, дори не се преструва.
Рисува сиви залези… И тихичко мечтае
да изсънува времето… Ех, колкото остава.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е за завиждане...!!!
  • Много хубаво стихотворение! Предполагам, че въпросите са риторични. Ако аз трябва да отговоря, бих отговорила - защото някой и е отнел всички цветове, оставил и е само сивото. Често това се случва и без да е художник главният виновник!
  • Силна творба.
  • Изящно и тъжно стихотворение! Всъщност то е валидно за жената на всеки творец и аз разбрах образа на художника обобщаващо. Защото творецът пребивава почти изцяло в Другостта, която погледнато одушевено, бихме могли да оприличим на негова любима, а тогава жената остава в самота и тихичко мечтае за майсторски написания финал. Поздравление, Нели! Много силна творба.
  • Защото няма любов... Тя е "жената на художника". Не неговата любима, слънце или поне добър приятел. Не е нужно да си изпипан творец, за да се радваш на цветовете. Но между двамата има някаква отчужденост. Кой от двамата е виновен за положението, не се знае, но аз така го усетих Хубав стих...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...