20 янв. 2016 г., 07:50

Защо жената на художника не може да рисува?

1.1K 0 5


На Д.

Защо жената на художника не може да рисува?
Защо боите ѝ са сиви, а картините не струват?
Защо от сивота, дори не съществува,
но че живее истински безмълвно се преструва?

 

А щом заспи… понякога светът ѝ става цветен. 
И не в картини той тече, а в стихове и песен…
И тя се смее тихичко. И е така щастлива.
Защо наяве този смях така не ѝ отива?

 

Жената на художника не може да рисува.
Че е добра със четката, дори не се преструва.
Рисува сиви залези… И тихичко мечтае
да изсънува времето… Ех, колкото остава.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е за завиждане...!!!
  • Много хубаво стихотворение! Предполагам, че въпросите са риторични. Ако аз трябва да отговоря, бих отговорила - защото някой и е отнел всички цветове, оставил и е само сивото. Често това се случва и без да е художник главният виновник!
  • Силна творба.
  • Изящно и тъжно стихотворение! Всъщност то е валидно за жената на всеки творец и аз разбрах образа на художника обобщаващо. Защото творецът пребивава почти изцяло в Другостта, която погледнато одушевено, бихме могли да оприличим на негова любима, а тогава жената остава в самота и тихичко мечтае за майсторски написания финал. Поздравление, Нели! Много силна творба.
  • Защото няма любов... Тя е "жената на художника". Не неговата любима, слънце или поне добър приятел. Не е нужно да си изпипан творец, за да се радваш на цветовете. Но между двамата има някаква отчужденост. Кой от двамата е виновен за положението, не се знае, но аз така го усетих Хубав стих...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...