Защо ли повярвах
1.4K
0
0
Защо ли повярвах на поглед миражен,
миражът е миг, животът - борба,
мигът е съдбовен когато е важен,
или когато решава съдба.
Защо ли повярвах на твоите думи,
на твоите мили и нежни очи,
лъжи от олово - отровни куршуми,
целта е сърцето което мълчи.
Защо ли повярвах на мигове сладки,
илюзии създали любовни мечти,
на приказки даже неверни и кратки,
на радост и болка в горчиви сълзи.
И толкова лесно ти гръб ми обърна,
вече ти няма да идваш насам,
времето нямаше как да го върна,
и ето в живота отново съм сам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Бодуров Все права защищены
