Защо ли повярвах на поглед миражен,

миражът е миг, животът - борба,

мигът е съдбовен когато е важен,

или когато решава съдба.

Защо ли повярвах на твоите думи,

на твоите мили и нежни очи,

лъжи от олово - отровни куршуми,

целта е сърцето което мълчи.

Защо ли повярвах на мигове сладки,

илюзии създали любовни мечти,

на приказки даже неверни и кратки,

на радост и болка в горчиви сълзи.

И толкова лесно ти гръб ми обърна,

вече ти няма да идваш насам,

времето нямаше как да го върна,

и ето в живота отново съм сам.