Защо не може да е вечен деня?
Прозрачна сълза, сива тишина...
Неясни звуци на една душа -
уплашена, влюбена, сама,
нима това за теб са само "подробности"?
Синьо безвремие, черна тъмнина...
Нощта по-страшна е от всякога.
Няма нищо в пространството,
само призраци от миналото.
Пропуснати неща, позабравени,
ума ми си спомня за тях сега.
И навява ми спомени, скрити надълбоко,
в моята самотна душа.
Кога ще свърши нощта?
Защо не идва съня?
Страх ме е сама...
Защо не може да е вечен деня?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
