Защо пораснах?

3 окт. 2015 г., 21:46

Поэзия » Другая

391 0 2

Защо пораснах?

Кога пораснах и защо го сторих?

Момченце бях, прекрасен бе светът -

да се забравям във игра на двора,

за Хък Фин и Том Сойер да чета.

Не бях свидетел на постъпка подла,

наивно вярвах в хората добри.

Пороците в човешката природа

не бях на своя собствен гръб открил.

А днес припомням си, набърчил чело,

за грешки непрощаваща вина -

кръстовища, където предпочел бих

да бях завил на другата страна.

От мене щом фалшиви нотки чува,

детето ми осмива ме. Боли!

Родители упреквал, в критикуван

превърнах се. Логично е, нали?

Предците си по мъдрост не надхвърлил,

в компютърен контекст докрай вграден,

най-истински съм бил в таз възраст първа -

спонтанен, искрен, жизнен и почтен.