Защо пораснах?
Защо пораснах?
Кога пораснах и защо го сторих?
Момченце бях, прекрасен бе светът -
да се забравям във игра на двора,
за Хък Фин и Том Сойер да чета.
Не бях свидетел на постъпка подла,
наивно вярвах в хората добри.
Пороците в човешката природа
не бях на своя собствен гръб открил.
А днес припомням си, набърчил чело,
за грешки непрощаваща вина -
кръстовища, където предпочел бих
да бях завил на другата страна.
От мене щом фалшиви нотки чува,
детето ми осмива ме. Боли!
Родители упреквал, в критикуван
превърнах се. Логично е, нали?
Предците си по мъдрост не надхвърлил,
в компютърен контекст докрай вграден,
най-истински съм бил в таз възраст първа -
спонтанен, искрен, жизнен и почтен.
© Владимир Костов All rights reserved.
