Моя пъстроока комета!
По чаршафа - вълнá от коси.
От тебе сега съм пометен.
От коя Галактика си ти?!
Колко зеници изгарят!
Колко горещи са пръстите!
Колко със обич повтарят
моите скули небръснати!
Дъхът на утрото свежо.
Цъфнали рози навън.
Моя пъстроока нежност,
защо се усмихваш насън?!
© Красимир Дяков Все права защищены