Моя пъстроока комета!
По чаршафа - вълнá от коси.
От тебе сега съм пометен.
От коя Галактика си ти?!
Колко зеници изгарят!
Колко горещи са пръстите!
Колко със обич повтарят
моите скули небръснати!
Дъхът на утрото свежо.
Цъфнали рози навън.
Моя пъстроока нежност,
защо се усмихваш насън?!
© Красимир Дяков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
