15 мая 2020 г., 12:43

Защо Свети Йоан е златоуст

1.6K 1 0

Защо Свети Йоан е златоуст

 

Събрали се зад Райските врати

по Божия заръка вси светци.

Проблемът бил Мария да зачене

и ако може бързо, в близко време!

 

Седяла кротко тя на стол в страни

и чакала съветът да реши!

Пръв Петър казал: ами от водата!

Ей, къде е! Близко е реката!

 

Станал Павел: вятърът да е,

и от него да роди дете!

Станал и Матей и рекъл: ето,

от облак да зачене във небето!

 

Един след друг така се изредили,

но проблема тъй и не решили.

Думата на края взел Йоан

до сега мълчал си като ням!

 

Братя, работата е така,

щом трябва да зачене таз жена

не трябва нито вятър, нито дъжд!

За тая работа си трябва мъж!

 

Тогаз Мария му се поклонила

и със кръстен знак благословила

златни на Йоан да са устата,

че решил проблема на жената!

 

 

Така той станал златоуст светия

каквото име дала му Мария.

Защото на полето трябва дъжд!

А на жената трябва си и мъж!

 

14.05.2020 г.

21ч.07м.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...