16 февр. 2016 г., 07:41

Защо така играем?!

486 0 4

Аз знам, че звуците

преплетени от мен във вечен път

 като прикя моминска везат времето,

превземат всеки  слог и рът.

Те носят в себе си  възбуждащия зов

сред вирове и пролетни потоци

на жаби полудели от любов.

Вселената е грамофонна плоча,

която вписва в своите канали

 безсмъртни   хроники на преживян живот.

А  на еони от Земята отделени

 неземни откриватели  

 възпроизвеждат звук след звук.

Но от човешките понятия лишени

напразно се опитват да ги разгадаят.

Кълбото се тресе многоетажно

от геометрично-прогресиращи измислици,

пронизващи със парадиращи импулси

 пространството на елементите.

А аз все още имам сили  да потърся

в обърканата логика на мисълта

ответа на бруталните въпроси.

Къде са горната и долната земя?

И за какво ни е взаимно да си вярваме

когато ние в себе си не вярваме?

Дали пък не живеем във смъртта?!

И за какво ни са  от чужди крак пътеки

когато можем свои да утъпкваме?!

За да надникнем във магията на любовта,

да сключим мир със Капулети и Монтеки.

Да не затъваме засмукани от глупостта

 неосъзнавайки, че се лишаваме

от слуката да се спасим от себе си.

Изписваме стените на живота

с таланта на зографина Захария,

но с мрачното неверие на сатаната

ний безотговорните търсачи на вина.

Така е сладко и така е меко

да се търкаляме във пухена невинност,

защото Бог високо,цар-далеко...

Да обявиме изгрева за здрач,

да потъпеем с овчедушен поглед

или да се заливаме от фарисейски плач.

И аз човешката природа да надвия

и да престана сълзи във ръкав да роня,

защото знам, че във космичен план

каруцата е винаги пред коня...

Дори когато мракът броди по земята,

щом си спокоен и уверен -

 ще дочакаш светлината!

Защо са тия лозунги и символи за „долу!”

Наместо да възвеличим живота.

Кога надясно ще поемем по числовата ос

И ще превърнем ”горе” в наше упование,

С любов и вяра да градиме всяка кота

И повече да видим от върха на своя нос.

И честичко се питам дали наистина желаем

нещичко да  променим?

Или всичко е една игра - нехаем и играем...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за хубавата творба, Диана!
    "Така е сладко и така е меко
    да се търкаляме във пухена невинност"
    "И Честичко се питам дали наистина желаем
    нещичко да променим?
    Или всичко е една игра - нехаем и играем..."
    Докосваш!
  • Дори когато мракът броди по земята,

    щом си спокоен и уверен -

    ще дочакаш светлината!
    Дано, дано я дочакаме!
    Поздрави за стихотворението.
  • Хубав стих и силен финал.
    "И честичко се питам дали наистина желаем
    нещичко да променим?
    Или всичко е една игра - нехаем и играем..."
    Поздравления!
  • Една наистина мащабна творба ни поднасяш, Диди, под формата на философски прозрения за същността на нещата в глобален - вселенски план и жалкото нежелание на човека да тръгне по пътя на позитивната промяна. Поздравление! Много ми хареса цялостното повествование, но не мога да не изтъкна няколко поантни места. Например: "Вселената е грамофонна плоча, която вписва в своите канали безсмъртни хроники на преживян живот."; "Къде са горната и долната земя? И за какво ни е взаимно да си вярваме, когато ние в себе си не вярваме? Дали пък не живеем във смъртта?!"; "защото знам, че във космичен план каруцата е винаги пред коня... Дори когато мракът броди по земята, щом си спокоен и уверен - ще дочакаш светлината!"; "Кога надясно ще поемем по числовата ос И ще превърнем ”горе” в наше упование, С любов и вяра да градиме всяка кота И повече да видим от върха на своя нос. И честичко се питам дали наистина желаем нещичко да променим? Или всичко е една игра - нехаем и играем..."

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...