16.02.2016 г., 7:41

Защо така играем?!

484 0 4

Аз знам, че звуците

преплетени от мен във вечен път

 като прикя моминска везат времето,

превземат всеки  слог и рът.

Те носят в себе си  възбуждащия зов

сред вирове и пролетни потоци

на жаби полудели от любов.

Вселената е грамофонна плоча,

която вписва в своите канали

 безсмъртни   хроники на преживян живот.

А  на еони от Земята отделени

 неземни откриватели  

 възпроизвеждат звук след звук.

Но от човешките понятия лишени

напразно се опитват да ги разгадаят.

Кълбото се тресе многоетажно

от геометрично-прогресиращи измислици,

пронизващи със парадиращи импулси

 пространството на елементите.

А аз все още имам сили  да потърся

в обърканата логика на мисълта

ответа на бруталните въпроси.

Къде са горната и долната земя?

И за какво ни е взаимно да си вярваме

когато ние в себе си не вярваме?

Дали пък не живеем във смъртта?!

И за какво ни са  от чужди крак пътеки

когато можем свои да утъпкваме?!

За да надникнем във магията на любовта,

да сключим мир със Капулети и Монтеки.

Да не затъваме засмукани от глупостта

 неосъзнавайки, че се лишаваме

от слуката да се спасим от себе си.

Изписваме стените на живота

с таланта на зографина Захария,

но с мрачното неверие на сатаната

ний безотговорните търсачи на вина.

Така е сладко и така е меко

да се търкаляме във пухена невинност,

защото Бог високо,цар-далеко...

Да обявиме изгрева за здрач,

да потъпеем с овчедушен поглед

или да се заливаме от фарисейски плач.

И аз човешката природа да надвия

и да престана сълзи във ръкав да роня,

защото знам, че във космичен план

каруцата е винаги пред коня...

Дори когато мракът броди по земята,

щом си спокоен и уверен -

 ще дочакаш светлината!

Защо са тия лозунги и символи за „долу!”

Наместо да възвеличим живота.

Кога надясно ще поемем по числовата ос

И ще превърнем ”горе” в наше упование,

С любов и вяра да градиме всяка кота

И повече да видим от върха на своя нос.

И честичко се питам дали наистина желаем

нещичко да  променим?

Или всичко е една игра - нехаем и играем...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за хубавата творба, Диана!
    "Така е сладко и така е меко
    да се търкаляме във пухена невинност"
    "И Честичко се питам дали наистина желаем
    нещичко да променим?
    Или всичко е една игра - нехаем и играем..."
    Докосваш!
  • Дори когато мракът броди по земята,

    щом си спокоен и уверен -

    ще дочакаш светлината!
    Дано, дано я дочакаме!
    Поздрави за стихотворението.
  • Хубав стих и силен финал.
    "И честичко се питам дали наистина желаем
    нещичко да променим?
    Или всичко е една игра - нехаем и играем..."
    Поздравления!
  • Една наистина мащабна творба ни поднасяш, Диди, под формата на философски прозрения за същността на нещата в глобален - вселенски план и жалкото нежелание на човека да тръгне по пътя на позитивната промяна. Поздравление! Много ми хареса цялостното повествование, но не мога да не изтъкна няколко поантни места. Например: "Вселената е грамофонна плоча, която вписва в своите канали безсмъртни хроники на преживян живот."; "Къде са горната и долната земя? И за какво ни е взаимно да си вярваме, когато ние в себе си не вярваме? Дали пък не живеем във смъртта?!"; "защото знам, че във космичен план каруцата е винаги пред коня... Дори когато мракът броди по земята, щом си спокоен и уверен - ще дочакаш светлината!"; "Кога надясно ще поемем по числовата ос И ще превърнем ”горе” в наше упование, С любов и вяра да градиме всяка кота И повече да видим от върха на своя нос. И честичко се питам дали наистина желаем нещичко да променим? Или всичко е една игра - нехаем и играем..."

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...