16.02.2016 г., 7:41

Защо така играем?!

480 0 4

Аз знам, че звуците

преплетени от мен във вечен път

 като прикя моминска везат времето,

превземат всеки  слог и рът.

Те носят в себе си  възбуждащия зов

сред вирове и пролетни потоци

на жаби полудели от любов.

Вселената е грамофонна плоча,

която вписва в своите канали

 безсмъртни   хроники на преживян живот.

А  на еони от Земята отделени

 неземни откриватели  

 възпроизвеждат звук след звук.

Но от човешките понятия лишени

напразно се опитват да ги разгадаят.

Кълбото се тресе многоетажно

от геометрично-прогресиращи измислици,

пронизващи със парадиращи импулси

 пространството на елементите.

А аз все още имам сили  да потърся

в обърканата логика на мисълта

ответа на бруталните въпроси.

Къде са горната и долната земя?

И за какво ни е взаимно да си вярваме

когато ние в себе си не вярваме?

Дали пък не живеем във смъртта?!

И за какво ни са  от чужди крак пътеки

когато можем свои да утъпкваме?!

За да надникнем във магията на любовта,

да сключим мир със Капулети и Монтеки.

Да не затъваме засмукани от глупостта

 неосъзнавайки, че се лишаваме

от слуката да се спасим от себе си.

Изписваме стените на живота

с таланта на зографина Захария,

но с мрачното неверие на сатаната

ний безотговорните търсачи на вина.

Така е сладко и така е меко

да се търкаляме във пухена невинност,

защото Бог високо,цар-далеко...

Да обявиме изгрева за здрач,

да потъпеем с овчедушен поглед

или да се заливаме от фарисейски плач.

И аз човешката природа да надвия

и да престана сълзи във ръкав да роня,

защото знам, че във космичен план

каруцата е винаги пред коня...

Дори когато мракът броди по земята,

щом си спокоен и уверен -

 ще дочакаш светлината!

Защо са тия лозунги и символи за „долу!”

Наместо да възвеличим живота.

Кога надясно ще поемем по числовата ос

И ще превърнем ”горе” в наше упование,

С любов и вяра да градиме всяка кота

И повече да видим от върха на своя нос.

И честичко се питам дали наистина желаем

нещичко да  променим?

Или всичко е една игра - нехаем и играем...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за хубавата творба, Диана!
    "Така е сладко и така е меко
    да се търкаляме във пухена невинност"
    "И Честичко се питам дали наистина желаем
    нещичко да променим?
    Или всичко е една игра - нехаем и играем..."
    Докосваш!
  • Дори когато мракът броди по земята,

    щом си спокоен и уверен -

    ще дочакаш светлината!
    Дано, дано я дочакаме!
    Поздрави за стихотворението.
  • Хубав стих и силен финал.
    "И честичко се питам дали наистина желаем
    нещичко да променим?
    Или всичко е една игра - нехаем и играем..."
    Поздравления!
  • Една наистина мащабна творба ни поднасяш, Диди, под формата на философски прозрения за същността на нещата в глобален - вселенски план и жалкото нежелание на човека да тръгне по пътя на позитивната промяна. Поздравление! Много ми хареса цялостното повествование, но не мога да не изтъкна няколко поантни места. Например: "Вселената е грамофонна плоча, която вписва в своите канали безсмъртни хроники на преживян живот."; "Къде са горната и долната земя? И за какво ни е взаимно да си вярваме, когато ние в себе си не вярваме? Дали пък не живеем във смъртта?!"; "защото знам, че във космичен план каруцата е винаги пред коня... Дори когато мракът броди по земята, щом си спокоен и уверен - ще дочакаш светлината!"; "Кога надясно ще поемем по числовата ос И ще превърнем ”горе” в наше упование, С любов и вяра да градиме всяка кота И повече да видим от върха на своя нос. И честичко се питам дали наистина желаем нещичко да променим? Или всичко е една игра - нехаем и играем..."

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...