В памет на сестра ми
Защо я предаде, живот?
Бе влюбена в теб до полуда.
Тя носеше тежък хомот,
но беше за нея ти чудо.
Живот, към нея коварен,
защо, за какво, я наказа?
Лъч светлина, в свят покварен,
не познаваше тя омраза.
Защо я предаде, живот?
Защо я без вяра остави?
Защо обяви ѝ бойкот,
защо я отхвърли, забрави?
Защо беше груб и жесток?
Защо се отказа от нея?
Дари я с най-краткия срок,
не попита какво копнее.
Защо я предаде, живот?
Защо не се вкопчи във нея?
Тя бе влюбена в теб, живот,
жадуваше да те живее!
© Генка Богданова Все права защищены