* * *
Любима, устните си дай
и кичур от косата.
Ала дадеш ли ми ги, знай,
ще продължа нататък.
Любима, името си дай
да шепна до припадък.
Ала дадеш ли ми го, знай,
ще продължа нататък.
Любима, моля ти се, дай
и ти вземи, любима!
И ах и ох – и оох! – и край.
Напролет ще сме трима.
© Райчо Русев Все права защищены