* * *
Любима, устните си дай
и кичур от косата.
Ала дадеш ли ми ги, знай,
ще продължа нататък.
Любима, името си дай
да шепна до припадък.
Ала дадеш ли ми го, знай,
ще продължа нататък.
Любима, моля ти се, дай
и ти вземи, любима!
И ах и ох – и оох! – и край.
Напролет ще сме трима.
© Райчо Русев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
