Защото ме помоли си отидох.
Защото ме помоли си отидох.
Колко пъти убивах твоето сърце,
Със сълзи тръгвах, а после идвах
да любя и разлюбвам под това небе.
Да обичам силно. До погубване.
Да следвам докрай тази съдба.
А ти да се влюбваш в мен. До изгубване.
И после да хвърляш в мене вина.
Така съм се родила. Непреклонна.
Следвам до край своята душа,
разголвам я. И крехка, и силна,
а ранена си я взимам след това.
И пустото сърце отне,
болезнено стене след тебе сега.
Само вярата не можеш вземе,
моя си е докрай! До смъртта!
Но този път си тръгвам. За последно...
Не искам повече мъртви сърца.
Да можеше и спомена да тръгне. Мигновено.
И да останат само красивите неща.
(посветено на Р)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Павлова Все права защищены
