nerina (Нина Павлова)
38 144
26.06.2008 г., 14:22 ч.

Защото ме помоли си отидох. 

  Поезия » Любовна
603 0 3

Защото ме помоли си отидох.
Колко пъти убивах твоето сърце,
Със сълзи тръгвах, а после идвах
да любя и разлюбвам под това небе.

Да обичам силно. До погубване.
Да следвам докрай тази съдба.
А ти да се влюбваш в мен. До изгубване.
И после да хвърляш в мене вина.

Така съм се родила. Непреклонна.
Следвам до край своята душа,
разголвам я. И крехка, и силна,
а ранена си я взимам след това.

И пустото сърце отне,
болезнено стене след тебе сега.

Само вярата не можеш вземе,
моя си е докрай! До смъртта!

Но този път си тръгвам. За последно...
Не искам повече мъртви сърца.
Да можеше и спомена да тръгне. Мигновено.
И да останат само красивите неща.

 (посветено на Р)

© Нина Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??