Защото ме помоли си отидох.

Jun 26, 2008, 2:22 PM

Poetry » Love

697 0 3

Защото ме помоли си отидох.
Колко пъти убивах твоето сърце,
Със сълзи тръгвах, а после идвах
да любя и разлюбвам под това небе.

Да обичам силно. До погубване.
Да следвам докрай тази съдба.
А ти да се влюбваш в мен. До изгубване.
И после да хвърляш в мене вина.

Така съм се родила. Непреклонна.
Следвам до край своята душа,
разголвам я. И крехка, и силна,
а ранена си я взимам след това.

И пустото сърце отне,
болезнено стене след тебе сега.

Само вярата не можеш вземе,
моя си е докрай! До смъртта!

Но този път си тръгвам. За последно...
Не искам повече мъртви сърца.
Да можеше и спомена да тръгне. Мигновено.
И да останат само красивите неща.

(посветено на Р)

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

джуди (Гинка Любенова Косева)

2008-06-27T14:29:27+03:00

Така е от любовта остават дълбоки следи!Поздравления!
natalia (Наталия Божилова)

2008-06-26T21:38:28+03:00

това е любовта
biberona (Мартина Кирилова)

2008-06-26T16:41:27+03:00

И красиви и лоши, спомените са нашата съдба, в миналото, те понякога чертаят и бъдещето!
Стихът ти е прекрасен! Поздрав от сърце!!!