Защото съм жена
Обкичена със обич ставам пролет
с ухания на цъфнал цвят,
и влюбена във необятен полет
на птиците завърнали се пак.
Гнездото във мечтите си подреждам
с разтупкано сърце и с лъх - тъга,
но пак с усмивката разплисквам
на болката очите със дъжда.
Защото съм жена, долюбвам
на залеза обагреното със душа.
Дори и в тъмното пак виждам
лъчи, как сплитат се в дъга.
Две длани на дете жадувам,
да ме прегърнат с топлота.
"Мамо, много те обичам" -
знам, шепне моята дъщеря...
Защото съм жена, съм силна.
Защото майка съм - съм по-добра,
и затова не съм унила и сломена.
Потомка съм на Ева - първата жена...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
!
