Обкичена със обич ставам пролет
с ухания на цъфнал цвят,
и влюбена във необятен полет
на птиците завърнали се пак.
Гнездото във мечтите си подреждам
с разтупкано сърце и с лъх - тъга,
но пак с усмивката разплисквам
на болката очите със дъжда.
Защото съм жена, долюбвам
на залеза обагреното със душа.
Дори и в тъмното пак виждам
лъчи, как сплитат се в дъга. ...