Защото теб те има!

Слънцето се беше скрило,
но стоеше ти до мен,

гледаше ме нежно мило

във безоблачния ден!

Проливен дъжд валеше,

очите ти над мене бдяха,

вода в косата ми течеше,
но прегръдките ти топли бяха!

Вятър брулеше листата,

ти нашепваше ми в този миг,

бе ме хванал за ръката

глух за вятърния вик!

Нещо блесна в небесата,

гръм далечен изтрещя,

лека беше ми душата,

можех аз да полетя!

Защото устните ти и за миг не спряха,

сладки и гальовни,

в танц със моите се сляха,

ласкави, любовни!