Защото теб те има!
Защото теб те има!
Слънцето се беше скрило,
но стоеше ти до мен,
гледаше ме нежно мило
във безоблачния ден!
Проливен дъжд валеше,
очите ти над мене бдяха,
вода в косата ми течеше,
но прегръдките ти топли бяха!
Вятър брулеше листата,
ти нашепваше ми в този миг,
бе ме хванал за ръката
глух за вятърния вик!
Нещо блесна в небесата,
гръм далечен изтрещя,
лека беше ми душата,
можех аз да полетя!
Защото устните ти и за миг не спряха,
сладки и гальовни,
в танц със моите се сляха,
ласкави, любовни!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© КрИсИ Милчева Todos los derechos reservados
