17 авг. 2008 г., 19:29

Защото... (Видях го за първи път)

917 0 12

Защото съм луда...
Толкова, толкова много!
Защото съм друга...
Когато, когато съм  с него!

 

 

Видях го за първи път.
Не ме остави впечатление да си създам.
(Всичко дотогава бяха думи)
С целувка ме посрещна и грехът...
Макар примряла от срам, в мен загоря силен плам
и отприщи се онази страст помежду ни.

 

 

Защото не вярвах,
че ще стана героиня в този филм.
Но ето, че повярвах
и днес си мисля докъде ли ще продължим.

 

 

Видях го за първи път
и за първи път бях такава.
(Всичко дотогава беше някак рамкирано.)
Видях и в очите му света,
в който доближавам
нещо... нещо неподозирано...

 

 

Защото виждам светлина...
Толкова, толкова луда!
Защото и мракът свети сега...
С него, с него съм друга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....