29 янв. 2014 г., 10:16
Трепери домът ми
под вълчия вой на Северняка…
Отдолу - морето антично приглася му
с хилядолетен елински хор.
Тактуват прозорците безкрайна соната -
витраж от премръзнали арфи,
а аз - пия късното вино
и мрачен - се нахъсвам за бой.
Бой със пряспата, затрупала двора
и гушнала прага,
бой със злите медузи на утрото,
дето целуват като снежни жени… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация