Jan 29, 2014, 10:16 AM

Заскрежен акварел

Poetry » Landscape

867 0 12

Трепери домът ми

под вълчия вой на Северняка…

Отдолу  -  морето антично приглася му

с хилядолетен елински хор.

Тактуват прозорците безкрайна соната -

витраж от премръзнали арфи,

а аз  -  пия късното вино

и мрачен   -  се нахъсвам за бой.

Бой със пряспата, затрупала двора

и гушнала прага,

бой със злите медузи на утрото,

дето целуват като снежни жени…

Като меч ще размахам лопатата,

заскрежен и потен ще разкъсам обсадата,

за да тръгне денят по своите вчерашни -

незабележими следи…

 Красимир  ЧЕРНЕВ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Като меч ще размахам лопатата,

заскрежен и потен ще разкъсам обсадата,

за да тръгне денят по своите вчерашни -

незабележими следи…"
.................................................
Има битки, в които няма победители и победени, всички са губещи...
Надявам се битката на твоя лирически да не е от тези, пожелавам успех и на него, и на талантливия му автор! Поздрави!

2014-02-02T11:54:43+02:00
valqka (Валентин Василев)

Направо чух вълчия вой на Северняка и се нахъсах с теб ...! Поздрави, Краси!

2014-01-31T10:22:05+02:00
Регина (Радост Даскалова)

думи по ръба между живописното и хумористичното - интересен стил.

2014-01-30T17:28:27+02:00
Sanvali (Санвали)

Да, Краси, стиха предразполага за размисли.

Много често хората потъват единствено в Бита, който е на повърхността и забравят за ефирността на Душата и дълбокото на Същността си! Но всеки избор има цена, която плащаме.

Поздрав за хубави стих!

2014-01-30T10:02:21+02:00
Ена (Елена Гоцева)

!!!

2014-01-29T19:44:00+02:00