1 февр. 2008 г., 22:34

Заслепен 

  Поэзия
502 0 1

Заслепен

Отивам си от теб сега,
защото повярва на хорските лъжи,
измамница ми казваш с лекота
и от живота си ме гониш ти.

Защо на хората повярва,
а поне веднъж не послуша мен?!
А те казват: - Тя изневерява!
И с друг била съм всеки ден.

Казват, че в нощите, когато не заспивах,
друг целувал е косите и лицето,
а аз от мъка като лист изстивах
и пращах ти целувки към небето...

Те казаха ти, че с друг съм била
и целувала съм го безсрамно грешно,
а аз ходех из града сама
и със сълзи се молех да те срещна.

Казаха ти, че друг ме е прегръщал
и с него споделяла съм нощта,
когато късно нощем аз се връщах,
въздишаща от умора и самота.

„Тръгвай си от мен” – сега повтаряш,
обидни думи ми крещиш в лице...
Как можа на клюкарите да повярваш,
А не на мен и твоето сърце?!!!
08.09.2007

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??