18 окт. 2009 г., 23:36

Заслужаваш по-добро

1.1K 1 0

Как да започна, като нямам думи?

Как да продължа, като мисълта ми се губи?

Каква съм аз и каква искам да бъда,

каква е моята съдба, каква е моята присъда?

Може би най-потърпевш си ти,

който изтри моите сълзи.

Може би ти страдаш повече от мен

и аз накарах те да проклинаш всеки божи ден.

Защото слънцето изгрява, но не в моята стая,

кара ме да търся място между ада и рая,

кара ме да осъзная, че ми е даден живот да съм сама,

да няма никой до мен в моята съдба.

Да съм вълк единак,

който просто изчезва в тъмния мрак,

оставя белег на всичко по дългия път,

а живее, просто, за мига.

Ти беше моята луна, под която виех.

Ти беше онази утеха, в която сълзите си триех.

Ти беше всичко и нищо на света.

Ти беше любовта.

Откъде дойде това, не зная,

но нещо накара ме да осъзная,

че не те заслужавам, дори и малко,

че моето съществуване е жалко.

Че аз съм дете на борбата, която не съществува,

че да бъдеш с мен не си струва.

Не мога оставя това на заден план,

а да погледна назад… ме е срам,

не мога да бъда твоя свят

от радост, защото моят е като войната в Багдад.

Не съм скромното момиче, което бях,

вече съм силна и от проблемите не ме е страх.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лапето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...