18.10.2009 г., 23:36

Заслужаваш по-добро

1.1K 1 0

Как да започна, като нямам думи?

Как да продължа, като мисълта ми се губи?

Каква съм аз и каква искам да бъда,

каква е моята съдба, каква е моята присъда?

Може би най-потърпевш си ти,

който изтри моите сълзи.

Може би ти страдаш повече от мен

и аз накарах те да проклинаш всеки божи ден.

Защото слънцето изгрява, но не в моята стая,

кара ме да търся място между ада и рая,

кара ме да осъзная, че ми е даден живот да съм сама,

да няма никой до мен в моята съдба.

Да съм вълк единак,

който просто изчезва в тъмния мрак,

оставя белег на всичко по дългия път,

а живее, просто, за мига.

Ти беше моята луна, под която виех.

Ти беше онази утеха, в която сълзите си триех.

Ти беше всичко и нищо на света.

Ти беше любовта.

Откъде дойде това, не зная,

но нещо накара ме да осъзная,

че не те заслужавам, дори и малко,

че моето съществуване е жалко.

Че аз съм дете на борбата, която не съществува,

че да бъдеш с мен не си струва.

Не мога оставя това на заден план,

а да погледна назад… ме е срам,

не мога да бъда твоя свят

от радост, защото моят е като войната в Багдад.

Не съм скромното момиче, което бях,

вече съм силна и от проблемите не ме е страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лапето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...