boxitiger (Димитър Иванов)
17 270
7 окт. 2009 г., 11:05

Заслужих си го 

  Поэзия » Любовная
1699 1 4

Как всичко е толкова красиво пъстро - 
цветни души, изпълнени с плам и огън,
а аз живея в свят без любов, като мъченик поробен.
Заслужих си го!

Кога загубих всичко, което Бог ми даде?
Егоизъм, даденост и безразличие
в душата ми вилняха...
... като се събудих, се намерих на земята.
Заслужих си го!

Защо не можах да осъзная,
че, когато имаш, трябва да се радваш,
защото дните, в които страдаш,
можеш само да се молиш!
Заслужих си го!

© Димитър Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Кога изгубих всичко..."
    -----------------------------------
    След дъжд, отново слънце блести,
    пожелавам занапред щастливи дни,
    всеки край крие ново начало, знай,
    само споделен животът става рай.
    ПОЗДРАВИ!!!!!!
  • Много хубав стих!
  • Употребата на думички като "зная" и "ти" (което тук липсва) за мен са признак на творческо безсилие. Има нещо в това стихотворение, което ми харесва и това е идеята.
  • За съжаление това е един от задължителните уроци на живота - оценяваш какво си имал едва когато го изгубиш. Понякога има втори шанс, друг път не.
Предложения
: ??:??