7 окт. 2009 г., 11:05

Заслужих си го

Поэзия » Любовная

2K 1 4

Как всичко е толкова красиво пъстро -
цветни души, изпълнени с плам и огън,
а аз живея в свят без любов, като мъченик поробен.
Заслужих си го!

Кога загубих всичко, което Бог ми даде?
Егоизъм, даденост и безразличие
в душата ми вилняха...
... като се събудих, се намерих на земята.
Заслужих си го!

Защо не можах да осъзная,
че, когато имаш, трябва да се радваш,
защото дните, в които страдаш,
можеш само да се молиш!
Заслужих си го!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Кога изгубих всичко..."
-----------------------------------
След дъжд, отново слънце блести,
пожелавам занапред щастливи дни,
всеки край крие ново начало, знай,
само споделен животът става рай.
ПОЗДРАВИ!!!!!!

2010-01-16T21:37:05+02:00
mmuladzhikova (Мария Муладжикова)

Много хубав стих!

2010-01-13T14:06:00+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Употребата на думички като "зная" и "ти" (което тук липсва) за мен са признак на творческо безсилие. Има нещо в това стихотворение, което ми харесва и това е идеята.

2009-11-09T02:20:03+02:00
kapricia (Валентина Вълчева)

За съжаление това е един от задължителните уроци на живота - оценяваш какво си имал едва когато го изгубиш. Понякога има втори шанс, друг път не.

2009-10-07T11:19:15+03:00