Oct 7, 2009, 11:05 AM
Заслужих си го
Как всичко е толкова красиво пъстро -
цветни души, изпълнени с плам и огън,
а аз живея в свят без любов, като мъченик поробен.
Заслужих си го!
Кога загубих всичко, което Бог ми даде?
Егоизъм, даденост и безразличие
в душата ми вилняха...
... като се събудих, се намерих на земята.
Заслужих си го!
Защо не можах да осъзная,
че, когато имаш, трябва да се радваш,
защото дните, в които страдаш,
можеш само да се молиш!
Заслужих си го!
© Димитър Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много хубав стих!
-
Употребата на думички като "зная" и "ти" (което тук липсва) за мен са признак на творческо безсилие. Има нещо в това стихотворение, което ми харесва и това е идеята.
-
За съжаление това е един от задължителните уроци на живота - оценяваш какво си имал едва когато го изгубиш. Понякога има втори шанс, друг път не.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
-----------------------------------
След дъжд, отново слънце блести,
пожелавам занапред щастливи дни,
всеки край крие ново начало, знай,
само споделен животът става рай.
ПОЗДРАВИ!!!!!!