2 июн. 2019 г., 01:09

Застраховка

1.3K 0 0

Застраховка любов_1

 

Не знам сънувах ли те, или бе до мене. 

Косите пак ни се бяха оплели, 

мечтите огромни криле,

летяха красиви и много смели. 

А света изглеждаше като отнесен.

Съжалявам го. Той не умее да обича,

да се смее и да е весел. 

А ние бяхме и обичахме -

въпреки и вместо него.

 

Будна съм сега, объркана, на празна, 

ненужна лодка, изоставена сама,

отпадък малък в морската вода.

Зад мене остро множество скали,

напред огромни зли вълни,

а по-горещо дъното от лава.

Като искаш свобода така става - подвиква ми потен лодкар и

ехидно добавя да му се обадя,

преди да се разбия и удавя.

 

Застраховка любов _2

 

Сънувах те и сякаш беше до мене.

Сякаш ръцете ми с ръцете ти

се бяха сплели.

Както когато мечтите имаха криле-

много красиви и много смели.

 

Не искам да съм слаба и сама

отново се заричам да се боря

Заради теб, заради мен, заради любовта

ще търся спасението както мога.

 

Ще пробвам да стана като остра скала,

към лодкарите и морето непоклатима. 

Мога да се превърна в хищна риба, опасна, хлъзгава, почти неуязвима.

Дори ако трябва лодкарски умения ще придобия!

 

Възможно е обаче чудо да се получи,

да срещна добър лодкар, който смел да се случи

и вместо за скраб, да ме иска за деца и внуци.

 

Защото застраховка любовта ни няма,

но бориш ли се безотказно и с плам, света помага.

 *** ***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...