Застраховка любов_1

Не знам сънувах ли те, или бе до мене. 

Косите пак ни се бяха оплели, 

мечтите огромни криле,

летяха красиви и много смели. 

А света изглеждаше като отнесен.

Съжалявам го. Той не умее да обича,

да се смее и да е весел. 

А ние бяхме и обичахме -

въпреки и вместо него.

Будна съм сега, объркана, на празна, 

ненужна лодка, изоставена сама,

отпадък малък в морската вода.

Зад мене остро множество скали,

напред огромни зли вълни,

а по-горещо дъното от лава.

Като искаш свобода така става - подвиква ми потен лодкар и

ехидно добавя да му се обадя,

преди да се разбия и удавя.

Застраховка любов _2

Сънувах те и сякаш беше до мене.

Сякаш ръцете ми с ръцете ти

се бяха сплели.

Както когато мечтите имаха криле-

много красиви и много смели.

Не искам да съм слаба и сама

отново се заричам да се боря

Заради теб, заради мен, заради любовта

ще търся спасението както мога.

Ще пробвам да стана като остра скала,

към лодкарите и морето непоклатима. 

Мога да се превърна в хищна риба, опасна, хлъзгава, почти неуязвима.

Дори ако трябва лодкарски умения ще придобия!

Възможно е обаче чудо да се получи,

да срещна добър лодкар, който смел да се случи

и вместо за скраб, да ме иска за деца и внуци.

Защото застраховка любовта ни няма,

но бориш ли се безотказно и с плам, света помага.

 *** ***