25 нояб. 2012 г., 00:14

Затворени са всичките прозорци

591 0 0

                                 

                    


      

* * *

                                                     

 

Затворени са всичките прозорци

и всички пътища навред – отрязани.

А слънцето в небесните простори

рисува пак пейзажите размазани.

 

Помръква светлината във очите,

сърцето във гърдите ми лудува.

Невиждаща в нощта къде да иде,

надеждата ми все към теб пътува.

 

Къде сега са чувствата предишни?

Изчезна радостта във твоите очи.

Копнежите са все тъй напористи,

а времето неспирно си върви...

 

                            

                                 13.10.2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...