25 нояб. 2012 г., 00:14

Затворени са всичките прозорци

592 0 0

                                 

                    


      

* * *

                                                     

 

Затворени са всичките прозорци

и всички пътища навред – отрязани.

А слънцето в небесните простори

рисува пак пейзажите размазани.

 

Помръква светлината във очите,

сърцето във гърдите ми лудува.

Невиждаща в нощта къде да иде,

надеждата ми все към теб пътува.

 

Къде сега са чувствата предишни?

Изчезна радостта във твоите очи.

Копнежите са все тъй напористи,

а времето неспирно си върви...

 

                            

                                 13.10.2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....