25.11.2012 г., 0:14

Затворени са всичките прозорци

587 0 0

                                 

                    


      

* * *

                                                     

 

Затворени са всичките прозорци

и всички пътища навред – отрязани.

А слънцето в небесните простори

рисува пак пейзажите размазани.

 

Помръква светлината във очите,

сърцето във гърдите ми лудува.

Невиждаща в нощта къде да иде,

надеждата ми все към теб пътува.

 

Къде сега са чувствата предишни?

Изчезна радостта във твоите очи.

Копнежите са все тъй напористи,

а времето неспирно си върви...

 

                            

                                 13.10.2012 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...