25.11.2012 г., 0:14

Затворени са всичките прозорци

588 0 0

                                 

                    


      

* * *

                                                     

 

Затворени са всичките прозорци

и всички пътища навред – отрязани.

А слънцето в небесните простори

рисува пак пейзажите размазани.

 

Помръква светлината във очите,

сърцето във гърдите ми лудува.

Невиждаща в нощта къде да иде,

надеждата ми все към теб пътува.

 

Къде сега са чувствата предишни?

Изчезна радостта във твоите очи.

Копнежите са все тъй напористи,

а времето неспирно си върви...

 

                            

                                 13.10.2012 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...