13 окт. 2010 г., 21:14

Затворник

825 0 2

Затвор.

Килия с общ режим.

Една след друга

две присъди.

Тук всеки разговор

е немислим.

До месец все

така ще бъде…

Цял месец още…

Минаха се пет,

а все не свикваш,

все по-силно страдаш.

Говорят,

че животът е пред теб,

но ти си знаеш,

че оставаш в Ада!

Къде след тук

ще можеш да заспиш,

без да сънуваш

същите кошмари?

За другите

животът ще върви,

теб миналото

нощем ще те пари,

ще се завръщат

неотклонно пак

килията

с ръждясали решетки,

обидите

от не един глупак,

усещането

на животно в клетка.

И нямаш спомен

за една жена,

която ти прошепна:

”Не отивай!”

Сълзите ù,

и твоята вина,

на тръгване

усмивката горчива…

Не вярваш, не!

Не искаш да боли,

а знаеш,

че не те очаква вече.

Ех, иде нова зима,

ще вали,

ти пак ще бъдеш сам,

а тя - далече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Касияна Винева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...