13 окт. 2010 г., 21:14

Затворник

822 0 2

Затвор.

Килия с общ режим.

Една след друга

две присъди.

Тук всеки разговор

е немислим.

До месец все

така ще бъде…

Цял месец още…

Минаха се пет,

а все не свикваш,

все по-силно страдаш.

Говорят,

че животът е пред теб,

но ти си знаеш,

че оставаш в Ада!

Къде след тук

ще можеш да заспиш,

без да сънуваш

същите кошмари?

За другите

животът ще върви,

теб миналото

нощем ще те пари,

ще се завръщат

неотклонно пак

килията

с ръждясали решетки,

обидите

от не един глупак,

усещането

на животно в клетка.

И нямаш спомен

за една жена,

която ти прошепна:

”Не отивай!”

Сълзите ù,

и твоята вина,

на тръгване

усмивката горчива…

Не вярваш, не!

Не искаш да боли,

а знаеш,

че не те очаква вече.

Ех, иде нова зима,

ще вали,

ти пак ще бъдеш сам,

а тя - далече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Касияна Винева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...