Затвор.

Килия с общ режим.

Една след друга

две присъди.

Тук всеки разговор

е немислим.

До месец все

така ще бъде…

Цял месец още…

Минаха се пет,

а все не свикваш,

все по-силно страдаш.

Говорят,

че животът е пред теб,

но ти си знаеш,

че оставаш в Ада!

Къде след тук

ще можеш да заспиш,

без да сънуваш

същите кошмари?

За другите

животът ще върви,

теб миналото

нощем ще те пари,

ще се завръщат

неотклонно пак

килията

с ръждясали решетки,

обидите

от не един глупак,

усещането

на животно в клетка.

И нямаш спомен

за една жена,

която ти прошепна:

”Не отивай!”

Сълзите ù,

и твоята вина,

на тръгване

усмивката горчива…

Не вярваш, не!

Не искаш да боли,

а знаеш,

че не те очаква вече.

Ех, иде нова зима,

ще вали,

ти пак ще бъдеш сам,

а тя - далече!